Хадес; бог на подземния свят + безплатна доставка

Височина 25см
Материал бронз, смола
Ръчна обработка

Хадес управляваше мъртвите, подпомаган от други, над които имаше пълна власт. Къщата на Хадес беше описана като пълна с „гости“, въпреки че той рядко излизаше от подземието. Той не се интересуваше от случващото се в света над него, тъй като основната му задача беше да гарантира, че никой от поданиците му никога не напуска имението му.

Той строго забранява на поданиците си да напускат имението му и стана доста ядосан, когато някой се опита да го напусне или когато някой се опита да открадне души от царството му. Гневът му беше също толкова ужасен за всеки, който се опитваше да измами смъртта или по друг начин да пресече пътя му, както Сизиф и Пеиритос се убедили в скръбта си. Въпреки че Хадес обикновено беше безразличен към поданиците си, той беше много съсредоточен върху наказването на тези двама души, особено Пейрит, тъй като навлиза в подземния свят в опит да открадне Персефона за себе си и впоследствие е принуден да седне в „Стола на забравата“.

Друг мит разказва за гръцкия бог Асклепий, който първоначално е бил полубог, син на Аполон и Кронис, принцесата на Тесалия. По време на живота си той става известен и талантлив лекар, който в крайна сметка успява да съживи мъртвите. Чувствайки се измамен, Хадес убеждава Зевс да го убие с мълния. След смъртта си той е отведен в Олимп, където става бог. Хадес е изобразен само веднъж извън подземния свят в митове и дори се смята, че това е било така, когато току-що е напуснал портите на подземния свят. Именно в момента, когато Херакъл го застреля със стрела, когато се опитваше да защити град Пилос.

Въпреки това, след като е застрелян, той пътува до Олимп, за да се лекува. Освен Херакъл, единствените други живи хора, които се осмеляват в подземния свят, бяха и героите Одисей, Айнея (придружен от Сибила), Орфей, към когото Хадес проявява необичайна милост по настояване на Персефона, движен от музиката на Орфей, Тезей с Пейрет и в късната романтика. Никой от тях не беше доволен от това, което бяха свидетели в царството на мъртвите.

Хадес, като бог на мъртвите, гонеше страх в онези, които бяха още живи; те не бързаха да го посрещнат. Те не искаха да се кълнат в името му и когато Му се жертваха, обърнаха лицата си. Тъй като мнозина бяха уплашени от самото произношение на името „Хадес“, започнаха да се използват евфемизми. Тъй като скъпоценните минерали идват изпод земята (т.е. от „подземния свят“, управляван от Хадес), той е смятан за човек, който контролира и тези минерали, поради което гърците го наричат Плутон (гръцки Pluton; латински PLVTO, Плутон, „богат“). Софокъл обяснява термина, отнасящ се до Хадес като Плутон с тези думи: „мрачният Хадес се обогатява с нашите въздишки и нашите сълзи“. Освен това той се наричаше Клименус („известен“), Полидегмон („който получава много“), а може би и Евбулей („добър съвет“ или „добродушен“), всички евфемизми за име, което не беше безопасно за произнасяне и което еволюира в епитети.

Той прекарва по-голямата част от времето си в тъмната си област. Той беше страшен в битка, доказвайки жестокостта си в известния Титаномачи, битката на олимпийските богове срещу титаните, установили царуването на Дио.

Страхованият и омразен Хадес въплъти безмилостната окончателност на смъртта: Защо Хадес ни отвращава повече от всеки друг бог, ако не защото е толкова безмилостен и непоклатлив? “ Този ораторски въпрос принадлежи на Агамемнон. Но Хадес не беше зъл бог, защото макар и тежък, жесток и безмилостен, той все още беше справедлив. Хадес управляваше подземния свят, поради което хората най-често го свързваха със смъртта и се страхуваха от него, но самият той не беше Смъртта - истинското олицетворение на смъртта е Танатос, синът на богинята Никс и Ереба, въпреки че пиесата на Еврипид „Алкестис“ съвсем ясно заявява, че Танатос и Хадес са едно и също божество и дава интересно описание на Хадес като тъмно облечен и крилати. Освен това Хадес е наричан още Хесперос Теос („бог на смъртта и тъмнината“).

Когато гърците на Хада молеха за нещо, те пляскаха с ръце по земята, за да се уверят, че той ще ги изслуша. Черни животни, като овце, бяха жертвани на него. Въпреки че някои предполагат, че чистата жестокост на отхвърляне на човешката жертва, изразена в мита, може да предполага неизказан спомен за някакво далечно минало, преки доказателства за подобно обръщане не съществуват. Кръвта на всички хтонски жертви, включително тези, принесени като молба към Хадес, капе в яма или цепнатина в земята. Човекът, който се жертва, трябваше да обърне лицето си. 

Плутон до Керберос
Един от древните източници казва, че той е притежавал шапка на невидимост. Колесницата му, теглена от четири черни коня, предизвика страх и изглеждаше страшна. Тези животни са били наречени различно според Клавдий, като например: Орфней, Етон, Никтей и Аластор, докато други автори също споменават: Ноний, Аметей, Абастор, Абетор и Метей. Другите му общи атрибути бяха растенията нарцис и кипарис, ключът на Хадес и Керберос, триглаво куче. Змиите бяха добавени към Хадес в някои портрети, тъй като от време на време той е изобразяван или държи ги, или го придружава. Смята се, че това има значение, тъй като в някои класически източници Хадес изнасилва Кора под формата на змия, която след това ражда Загреа-Дионис. Зевс Олимпиос, великият цар на боговете, въпреки че носи името „Зевс“, но той е поразително различен от Диос Мейлихиос, който е категорично хтонична фигура, често изобразявана като змия и както вече видяхме, това не могат да бъдат различни прояви на един и същ бог, всъщност винаги когато се споменава „различен Зевс“, това винаги е Хадес. Зевс Мейлихиос и Зевс Евбулей често се наричат алтернативни имена на Хадес.

Философът Хераклит, обединявайки противоположности, заяви, че Хадес и Дионис, самата същност на неразрушимия живот (zoë), са един и същ бог. Наред с други доказателства Карл Керени заявява, че химнът на Омир към Деметра, оброчни мраморни картини и епитети свързват Хадес с това, че е Дионис. Той също така отбелязва, че траурната богиня Деметра отказва да пие вино, защото заявява, че би било против Темида, ако след отвличането на Персефона пие вино, което е дар от Дионис, поради тази асоциация. Това предполага, че Хадес всъщност е бил „име на корицата“ за подземния свят Дионис. Това предполага, че тази двойна идентичност може да е била известна на онези, които са влезли в контакт с мистериите. Дионис също имаше няколко общи епитета с Хадес, като Хтониос („под земята“), Евбулей („добър съветник“) и Евклий („славен“ или „славен“).